Среднодолнонемски език

Среднодолнонемски език
Mittelniederdeutsch
	Среднодолнонемски език Mittelniederdeutsch
Писменост	латиница
Употреба	1150 г. или 1200 – 1600 г.
Систематизация по Ethnologue
	Индоевропейски езици; Германски езици; Западногермански езици; Ингвеонски езици; среднодолнонемски език;
Кодове
ISO 639-3	GML
	Уикипедия на Среднодолнонемски език
	Среднодолнонемски език в Общомедия

Среднодолнонемски език (на английски: German Middle Low) е етап на развитие на долнонемския език. Той се е развил от старосаксонския език през Средновековието и е документиран в писмена форма от около 1225 – 1234 година (Саксонски огледало).

Среднодолнонемски надпис върху фахверкова къща в гр. Хамелн: „Alle der warlde herlicheyt is alse ene blome de huete wasset un morgen vorgheit. Des herrn wort blift yn ewicheit“ (*Цялото великолепие на света е като цвете, което расте днес и угасва утре. Словото Господне остава навеки.*)^[1]

Понятието „среднодолнонемски“

Терминът среднодолнонемски е двусмислен:

Среднодолнонемският в по-тесен смисъл включва Северна Германия и (само) североизточната част на днешна Нидерландия, източно от р. Ейсел.
Среднодолнонемският в по-широк смисъл включва Северна Германия и цялото среднонидерландско езиково пространство.

По-големите изложения на среднодолнонемския език (като напр. от линвистите Любен и Лаш) третират среднодолнонемския изключително в тесния смисъл на термина.^[2]

Разпространение

Среднодолнонемският език е бил в ханзейския период от около 1300 г. до около 1600 г. сл. н. е. водещият писмен език в Северна Централна Европа и е служил като лингва франка в северната половина на Европа. Използвал се е паралелно с латинския за дипломация и документация. По-голямата част от кореспонденцията на ханзите в Централна и Северна Европа се осъществява на среднодолнонемски. Има среднодолнонемски документи от Лондон на запад до Новгород на изток и Берген на север до Вестфалия на юг. Среднодолнонемският език също се използва във Висбю на ос. Готланд, Рига, Талин и Тарту. В Датската кралска библиотека в Копенхаген и до днес съществува ръкописен среднодолнонемско-руски речник от Тьонес Фоне (Tönnies Fonne) от 1607 г. Най-вече през този период, долнонемският език оказва значително влияние върху скандинавските езици норвежки, датски и шведски, което се характеризира с множество заемни думи. Някои филолози по скандинавистика вярват, че около половината или дори повече от шведския речник произхожда от долнонемския. Трябва обаче да се има предвид, че това са по-рядко срещани думи (местоимения, съюзи, предлози и др.) и по-скоро редки съществителни (названия на професии и др.).

Регионални характеристики на писмения език

Ранните среднодолнонемски текстове все още са били ясно повлияни от устната реч. Имало е съкратени, разговорни форми като semme (вместо sineme, „на неговия“), sir (вместо siner, „неговият“), eyr (вместо einer, „един“). Тези текстове са характеризирани от географското положение, но не са израз на диалект. В по-късния книжовен език авторите се опитват да избягват тези съкратени форми и да използват етимологично правилни форми.^[3]

През 15-и и началото на 16 век, покрай Новото благочестие, източният среднонидерландски оказва влияние над менстерландския писмен среднодолнонемски.^[3]

Във вестфалския и източновестфалския език има среднонемски влияния, особено в елбоизточновестфалския. Стандартният немски би трябвало да е бил познат на писателите там.^[3]

Някои лингвисти предполагат, че южният остфалски език е повлиял на книжовността на останалата част на Остфалия. Южна Остфалия се счита за най-силния духовен център на ранния среднодолнонемски.^[3]

От втората половина на 14 век писменият среднодолнонемски става все по-унифициран. Този среднодолнонемски книжовен език възниква от тогавашния източнодолнонемски и е оформен предимно от Любек. Този надрегионален писмен език изисква надрегионална устна лингва франка, която не е запазена, но трябва да бъде приета за дадена в него време.^[3]

Лингвистични паметници

Библията на Любек (1494 г.), последната страница с бележка за печата

В допълнение към среднодолнонемските официални докумен, особено следните произведения представляват важни езикови паметници на среднодолнонемския език:

Саксонското огледало, сборник на саксонските закони около 1225 г., която оказва значително влияние върху съдебната практика в Европа чак до 19 век,
Саксонската световна хроника, хроника в проза от 13 век,
Магдебургската съдийска хроника, създадена 1350 – 1516 г.,
Берлинската книга на града, около 1380 – 1498 г.,
новелата „Хроника“ от Херман Корнер, гр. Любек, от 1416 г. (също на латински),
Великденската пиеса Редентир, мистериозна пиеса от 1464 г.,
Любекската библия (1494 г.), инкунабуа, отпечатана от Стефен Арндес в гр. Любек, 1494,
Reynke de vos, отпечатан в Печатарство Mohnkopf на Ханс ван Гетелен в гр. Любек, 1498 г., животински епос, който е преведен на много езици и редактиран като Райнер Фухс от Йохан Волфганг фон Гьоте,
Любекската библия (1533 – 1534 г.) или Библията на Бугенхаген,
De düdesche Schlömer, духовна драма на тема „Всеки човек“, от Йоханес Щрикер (1584 г.),
Старият танц на мъртвите саксонски (1597 г.) от Натан Хитреус, най-старото филологическо издание на долнонемски текст,
Наръчник по руски език на Тьонес Фонес (1607 г.).

По-късно езиково ниво

Съвременният долнонемски език е възникнал от среднодолнонемския.

Речници

Речникът на среднодолнонемския е описан в Среднодолнонемски речник на Карл Шилер и Август Любен, в Среднодолнонемския кратък речник на Август Любен и Кристоф Валтер и в друг среднодолнонемски кратък речник.

Източници

↑ ^{[1 Петър 1:24 – 25]})
↑ Niederdeutsche Sprache : Versuch einer Definition. Karl Wachholtz, 1892. с. 9 – 27.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Mittelniederdeutsch. Erich Schmidt Verlag. ISBN 3-503-01645-7. с. 98 – 118 (§ 3.2).

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mittelniederdeutsche Sprache в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] {[1 Петър 1:24 – 25]})

[goossens-2] Niederdeutsche Sprache : Versuch einer Definition. Karl Wachholtz, 1892. с. 9 – 27.

[bischoff-3] а ^б ^в ^г ^д Mittelniederdeutsch. Erich Schmidt Verlag. ISBN 3-503-01645-7. с. 98 – 118 (§ 3.2).

[1]

[2]

[3]